Identify Books Toward Нощем с белите коне

Original Title:	Нощем с белите коне
ISBN:	9544396780
Edition Language:	Bulgarian

Нощем с белите коне Paperback | Pages: 448 pages

Present Epithetical Books Нощем с белите коне

Title	:	Нощем с белите коне
Author	:	Pavel Vezhinov
Book Format	:	Paperback
Book Edition	:	Special Edition
Pages	:	Pages: 448 pages
Published	:	2000 by Слово (first published 1975)
Categories	:	European Literature. Bulgarian Literature. Classics

Commentary In Pursuance Of Books Нощем с белите коне

Меланхолична. Натоварваща. Поглъщаща. Магична. Истинска.

Принципно имам тенденцията да реагирам емоционално на книги и всякакви други произведения на изкуството. И все пак рядко се случва някоя художествено творба да ме удари чак толкова силно, колкото го направи тази. Романът е написан като поезия в проза. Изключително красив изказ, прецизен и изящен, без да става натруфен и сладникав. Във всеки пасаж, във всяко изречение, е притаен океан от емоции – привидно спокоен, може би леко разклащан от вятъра, но всъщност безумно дълбок, с разнообразни подводни течения.

Това е книга за нуждата на хората да се свържат един с друг и за трагичната им неспособност да го постигнат истински. Разказ за любовта, която всеки разбира и чувства посвоему, любовта, която постоянно блуждае из този свят, която извира от всички хора, но все не може да се напасне, все не може да се слее и съедини. Винаги съм ценял истории, разглеждащи различните начини, по които хората обичат. И рядко съм попадал на роман, който да развие тази тема толкова зряло и толкова искрено. Героите на Вежинов действително обичат –силно и интензивно, но също така странно, нелогично, гордо, дори и егоистично. И в това се крие нещо плашещо - някаква огромна трагедия, но и някаква страшна истина. Човешката любов, представена в този роман, не е чиста и съвършена – но е болезнено реална и истинска.

А наред с любовта е разгледана и една друга, привидно напълно различна тема – проблемът за развитието на науката в академичните среди. За гордостта и себелюбието, пуснали дълбоки корени из институциите, в които уж трябва да се осъществява научен прогрес. За завистта в научните кръгове, за личностни противоборства и дребните ежби. За първосигналното отричане, с което бива посрещнато всяко голямо откритие – отричане, зад което стои както дребна човешка завист, така и дълбокият непризнаван страх, че истината за нещата в природата може да се окаже прекалено зловеща и затова е по-добре да се придържаме към общоприетата лъжа.

И освен всичко друго, това е книга за спомените – за дребните моменти, които хем изглеждат прости и ежедневни, хем по някаква причина остават завинаги в нас, дълбоко впечатани в съзнанието ни. И ние ги носим със себе си, този огромен товар от спомени – усещания, картини, миризми, звуци. Те са с нас, винаги. И могат да бъдат отключени във всеки момент.

Още на първо прочитане „Нощем с белите коне” стана една от най-любимите ми книги. А ще има и следващи прочети, убеден съм.

Rating Epithetical Books Нощем с белите коне

Ratings: 4.25 From 829 Users | 35 Reviews

Comment On Epithetical Books Нощем с белите коне

Потънах в ежедневието на героите. Не исках романът да свършва.

Една история за няколко съдби на един дъх..Първи допир с Павел Вежинов и не последен вярвам.два цитата :Любовта е като някаква пеперудка - каца,отлита. Не можеш дори да я уловиш,без да й смъкнеш глупавия прашец. А като й смъкнеш прашеца,какво остава от нея? Нищо!.. Заприличва на най-обикновена муха. Ние не делим момичетата на влюбени и невлюбени. Ние ги делим на лъжливи и истински. ДонкаА влюбения е неспособен за каквато и да е сериозна работа,кажи-речи,като пияния. Но пияния поне гълта ром,вино

Трудно ми е да опиша защо този роман е прекрасен. Толкова е истински, човешки, близо до сърцето. Вълнувах се за героите, почувствах техните беди и радост. Това е една от онези книги, към които бих се завръщала и след 5, 10, 20 години.

Истинско удоволствие за сетивата е четенето на този роман - тишината и самотата са материални, тягостното чувство е физически осезаемо. От една страна е малко философски конструиран, но всъщност е реалистичен до болка. Или по-скоро фикцията е толкова майсторски развита, че успява да се превърне вътрешната болка и самота на героя в нещо "близко", да превърне един литературен персонаж в стар приятел и познайник на читателя. Но не е самотата най-тежката болка и най-тъжното в стария академик, а

Радвам се, че не съм я чела като ученичка, защото нямаше да я оценя.

Още от първата страница книгата ме сграбчи и буквално ме завлече в апартамента на академика. Сега единствено съжалявам, че съм я приключила и трябваше да напусна този свят, който макар и доста мрачен, ме привлече неудържимо.